СПОМЕНИТЕ НЯМАТ СЯНКА

В петък ще излезе от печат новото издание на книгата" Спомените нямат сянка", автор Георги Костадинов.
Оказа се,че книгата се радва на огромен интерес от местни хора, от гости на града ни и многото почитатели на неговото творчество в цяла България.

Ще си позволя да цитирам само част от предговора, написан от Г. Къкин:
"Но който е живал в тези китни планински селища,дори сега и да е далеч, несъмнено с вълнение и копнеж се връща в мислите си към тези места и с умиление ще си спомня за симпатичните хора, които продължават да живеят там и да подържат местните обичаи и език"

Жабе креку у рекуту, лаесе на дъжд?
Седим с ногье у водуту. До мен лази пъж.
А отудека овцете кротко си пасу.
Слънце грее,у горуту тичите цвърчу.

Елана ,вземи ми ,моля те книгата на Георги с автограф за мен и ми кликни ,за да се уговорим кога да си я прибера!Моля те ,искам да имам и нея!Благодаря ти предварително !На Гошко желая здраве и семейно щастие,дано творческият му извор не спира да блика ,а бъдещето на Чипровци прави водата от извора все по-чиста и пивка!

Книгата на Г. Костодинов излезе от печат и при мен в Етногравския музей може да я намерите. А за теб "бетина", има специална книга с автограф. Тия дни ще изпратя книгите и многобройните почитатели на стиховете на Г. Костодинов.

Елана запази и една за мен...

Ще я имаш.С автограф ли да бъде?

Ето и един от по новите стихове на поета:

Оцутра

Оцутра, кат се диго от спанье
некакво ич не беше ми добре.
Търни ми глава, кърку ми цревата.
Нече ми орати и жената.
Слуша се и поди нос кълне.
Демек пиян ме види за сефте!
На мен това си ми е стар адет -
кага работим, пинем по-напред.
И със ньега узе ме жената,
па сега не склапа си устата.
Ама я програмуту гьу знам.
Праим се на ударен и си траем.
Работу намирам си по двор
и си свиркам. Ич ми не е зор!
Та реко до градинуту да идем,
компирете да гьи пообидем.
Да извадим едну кофу, две,
дом да има кво да се еде.
Копну два-три пути и се спре.
Некакво ми много терсене!
У главу ми трудоваци млате
с чукове, със киркье и лопате.
У мешину огънь ми гори!
Гасим с воду, ама ми горчи.
Навалим се - свет ми се завие!
Изпраим се - бира ми се пие!
Повърте се като пъл у брашно,
па си реко: абе нема страшно!
Че извадим компире друг пут.
И като фану - та на изпут.
У селу, у кръчмуту се спре.
Пину биру, стану ми добре!
Повтори, па после потрети!
Глава съпре да ми се върти.
Па ости опалнуту матику,
и пойдо да карам на мастику.
Седам-осам удари със кеф!
Отвори ми се башка и зеф.
Та у кръчмуту наред черпи,
и на краят я се озвезди!
Га съм се прибрал, и я не знам!
Разбуди се, гледам, че съм сам.
Ни жена кълне, ни ми чети!
Некаде до мен свиня гърди.
И мирише, та се не траи.
Како че на свинщраци смръди.
Обърну се - преди мен прасето!
Ришка със рдудульят у кюшето.
Чак тегай ми светну у главуту.
Да се благодарим на женуту
що у собу ме не пущила,
а при прасето ме е затворила.
Я съм свикъл, та ми не е зор!
Колко пути спал съм и по двор!
И у кошаруту, и у завникът.
У плевнюту, и вънка, при дръвникът.
Ама решил съм - че фанем горуту,
та да гю се шегуу по малуту!
Еднуж на ден че слезим до кръчмето,
та да си зарадуем сърцето!
А она главуту да си троши!
Като све смо ми, мужьете лоши!

Автор: Георги Костодинов от Чипровци

Ако може да

Супер е!

elana написа:Ето и един от по новите стихове на поета:

Оцутра

Оцутра, кат се диго от спанье
некакво ич не беше ми добре.
Търни ми глава, кърку ми цревата.
Нече ми орати и жената.
Слуша се и поди нос кълне.
Демек пиян ме види за сефте!
На мен това си ми е стар адет -
кага работим, пинем по-напред.
И със ньега узе ме жената,
па сега не склапа си устата.
Ама я програмуту гьу знам.
Праим се на ударен и си траем.
Работу намирам си по двор
и си свиркам. Ич ми не е зор!
Та реко до градинуту да идем,
компирете да гьи пообидем.
Да извадим едну кофу, две,
дом да има кво да се еде.
Копну два-три пути и се спре.
Некакво ми много терсене!
У главу ми трудоваци млате
с чукове, със киркье и лопате.
У мешину огънь ми гори!
Гасим с воду, ама ми горчи.
Навалим се - свет ми се завие!
Изпраим се - бира ми се пие!
Повърте се като пъл у брашно,
па си реко: абе нема страшно!
Че извадим компире друг пут.
И като фану - та на изпут.
У селу, у кръчмуту се спре.
Пину биру, стану ми добре!
Повтори, па после потрети!
Глава съпре да ми се върти.
Па ости опалнуту матику,
и пойдо да карам на мастику.
Седам-осам удари със кеф!
Отвори ми се башка и зеф.
Та у кръчмуту наред черпи,
и на краят я се озвезди!
Га съм се прибрал, и я не знам!
Разбуди се, гледам, че съм сам.
Ни жена кълне, ни ми чети!
Некаде до мен свиня гърди.
И мирише, та се не траи.
Како че на свинщраци смръди.
Обърну се - преди мен прасето!
Ришка със рдудульят у кюшето.
Чак тегай ми светну у главуту.
Да се благодарим на женуту
що у собу ме не пущила,
а при прасето ме е затворила.
Я съм свикъл, та ми не е зор!
Колко пути спал съм и по двор!
И у кошаруту, и у завникът.
У плевнюту, и вънка, при дръвникът.
Ама решил съм - че фанем горуту,
та да гю се шегуу по малуту!
Еднуж на ден че слезим до кръчмето,
та да си зарадуем сърцето!
А она главуту да си троши!
Като све смо ми, мужьете лоши!

Автор: Георги Костодинов от Чипровци

Браво,Гоше!

Благодаря ви,приятели!!!!

Гога, дописа ли стихотворението за тъщата? Чакаме го с нетърпение!

Ето стихотворението което ни беше обещал Георги:

Тъщата

Тъщата ,брот ми,тъщата,тъщата!
Тъщата само ми сбръква къщата!
Дига ме ютром у църне тъмнице!
Ока по мене и бие с песнице!
-Дигай се!Само лежиш у одърът!
А,излачи се и беги по кърът!
Само се валяш ко стелна юница!
Спиш како купана,трошна гузица!
Те ти и лебъц остал от ичера!
Това ти е обед!Това и вечера!
Изгони ме рано,а посли заключи.
Демек се опитуе на ред да ме учи!
Кага се приберем - она се надула
како че е Бога за рога фанула!
А мойта кокона,ли гю е мати,
Глеа ме мръсно и главу ми клати!
-Нане,прати га да спи при прасето,
а я че си легнем у собу с детето!
Кага ме изгоне и запну с дървото,
я кье отидем да сп им у сеното!
Еднуж ли било е да спим у кошару?
Они се заключе и ми не отвару!
От ко съм гю зет свеки дън те тека е!
Она най - ряботня!Она сичко знае!
Че спи до обед.Наеде нсе и фане
по путът за клюкье.Сву работу мане!
Тека обикаля до дека се смрачи.
Из ижу у ижу по госье се влачи!
И мойта кокона пойде да излази
ко слънце изгрее,до дека залази!
А я,завалията,кага се приберем,
у завник соблечем се и поем да перем!
И двете не мое - ни перу,ни гладе!
Само се цваку със вносне помаде!
И кусур намиру на другите свите:
Били ме на товага пкриви зубите!
На туа ногьете гю тънкье ко щулье!
Онеа па трите ко доткье се пуле!
Тека е от ютром,та чак до вечеру!
Тегава се сете и дом се приберу!
А я си излезнем преди да се скару,
що рътата плаши ме даже с манару!
Обидем прасето,козете,овцете,
е легнем у плевнюту там със бълете!
Че пак че се дигам у църне тъмнице
да бегам у време от боят с песнице!

Г. Костодинов
сайт на Северозапада: http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=18.1080

Браво Гоше жив и здрав бъди .Смеем се ,въпреки че всички се припознаваме в героите ти .А може би точно там ни е силата ,че все още можем да се присмиваме на себе си .
Бъдете горди всички ,че Георги е наше момче.

Ти помниш ли?Ти помниш ли ноща
когато любихме се до полуда?
Бе пролет,и ухаеха цветя!
Бях луд по теб!Ти бе по мене луда!

Целувките изгаряха плътта,
телата ни танцуваха във ритъм!
С устни галех твоята коса!
Обичаш ли ме? - исках да попитам!

В очите отговора ти съзрях!
Ти бе красива пролетна магия!
Желаният и дълго чакан грях!
Отрова,гдето исках да изпия!

Тъй близо бе небето със звезди!
Най - меката постеля бе тревата!
А нейде нежно свиреха щурци
за мен и теб!За нас във тишината!

Ти помниш ли?Ти помниш ли ноща?
Ти помниш ли луната и звездите?
Ти помнишх ли дъха на пролетта?
И ние с тебв страната на мечтите!

Цяла вечност искам да си с мен,
колкото и вечността да трае!
Бавно се изнизват ден след ден!
Пак е пролет!На цветя ухае!

Пак сме двамата!И пак сме тук!
Само,че среброто във косите
теб те прави друга,мене друг!
Но сме млади вътре,във душите!

Като миг отмина младостта!
Отлетя на времето с крилата!
Но при нас остана любовта -
най - хубавото цвете сред цветята!

Стиховете са написани от Георги Костодинов

Това наскоро пак го четох (едно от любимите ми е):

автор: Г. Костодинов

Сега че ви разкаем за едън тенъц. Целу ноч по таван се грома, ко че некой камънье валя. Не може ко ората да спимо. С мойту поди църгуту се свимо, треперимо, докъде се съмну. Знам ли кво е, да дирим у тъмно! Мойта виделото кат виде, отвори си уста и пойде: Дигай се,манаруту узни! Ужарту машуту напечи и беги вич бръбньяче ли громаше, или тенци на оро играше? Е, добре жената ми казуе, ама поди църгуту кротуе. Да излезнем да проверим я. Бил съм муж, она била жена! Муж съм де, ама си ме стра! Знам ли що за сътвер е това? Покре обед я кураж събра. Реко си- отодим те сега! Ужарту машуту зарови, едън нож у поесът тури и узе манаруту от дворът. Нема начин! Натисну ме зорът! Прекръсти се,и се прежали! А она у собу си траи! Чека, та да види кво че стане, и дали тенъцът че ме фане! Я и план напри си у главуту: първо се отби у магазуту, та до горе напълни котлето, че от стра трепери ми сърцето! Повтори се, и кураж доби! Кат пойдо, манаруту фърли. У еднуту руку със машуту, с другуту се крепим за стенуту, сълбуту некако улучи! Лъко, лъко, и се укачи. А на тавън тъмно, ко у рог. Реко си- дано ме варди Бог! Гледам, гледам, ама байдава! Нема полза, нема и файда! Я не видим дъньом, на трезно, а на тъмно, и с котле вино, кво че видим? Нкому цепъцът! Че му се не знае и тенъцът! Реко да се врачам, а оно ли е пълтеник, неверно зло, изеднуж ми рипну на грудите и пойде да ми гребе очите! Изпущи и ножът, и машуту, диго рукье да вардим главуту, а оно гребе и се не спира! Дека драпа, место не пробира! Дупкуту некако уцели, ама сълбуту не улучи и надоле с главу полете! Реко си- те тука че се мре! Ама падо сгодно, на дупето, а по мене паде и ....мачето! Врътну със опашку и бега! Я кье само си га отгледа! Оно било е значи пълтеникът. От тук се шмугну право у завникът. Амене ме боли, и ме е яд! Па и све ми утърне одзад! Целу недельу се не дига. У одърът дом си полежа. С травуляци мойта ме налага, бабичкьини лекове прилага. Та накрай некако се опри! А жената вече си траи. И она тенъцът га познава. Свако ютро ьеденье му дава. У паницу дроби му попару- кага с млеко, кага със извару. А мачето га ме види- бега! Що усеча - яд ме е на ньега! Дек ме напри за кашмер, за срам. Ама фанем ли га, я си знам!

Търся спонсор за издаване на втора част на книгата " Турлаци веселяци "!Сумата е 300 лв.Аз съм събрал 500,но с останалите не се получава!Ако има някой със възможности и желание да участва в издаването,ще му бъда много благодарен!

Свекърва



торлашки фолклор..по текст на Георги Костадинов

gogata622 написа:Търся спонсор за издаване на втора част на книгата " Турлаци веселяци "!Сумата е 300 лв.Аз съм събрал 500,но с останалите не се получава!Ако има някой със възможности и желание да участва в издаването,ще му бъда много благодарен!

За мое съжаление не съм от хората с възможности. Това твое съобщение плюс дарителска сметка може би да го сложиш на някое по-видно място като самостоятелна тема и дано го прочетат хора с възможности и да те подкрепят, друго не ми хрумва.

Благодаря!Подпитал съм тук - там,за сега ми обещаха някаква сума,и ако всичко върви както трябва,може би живот и здраве за наесен книгата да излезе!

gogata622 написа:Благодаря!Подпитал съм тук - там,за сега ми обещаха някаква сума,и ако всичко върви както трябва,може би живот и здраве за наесен книгата да излезе!

Ще стискам палци да се получи. Трябва да я има тази книга, че и още други след нея нека да има.

Излезе от печат новата книга на Георги Костодинов " Турлашко пламе юнашко". Книгата се състои от 6 раздела: Приключения на турлаци по вънка, Чипровски бисери, Стихове на турлашки, Политическа сатира, Рими за душата и Детска радост. Или както се е изразил той , че "това е един литературен гювеч, във който има за всекиго по нещо"
Това е стих от новата му книга.

Не съм те гонил. Просто си мълчах.
Мълчах, когато стягаше багажа.
Когато тръгна, пак си замълчах.
Колата щом изкара от гаража.

аз пак мълчах. Не исках да те спра.
Не вярвах на очите си- о чудо!
Душата ми ликуваше- ура!
Сърцето ми препускаше по лудо!

Отново съм човек със главно“Ч“!
От нея само спомен ще остане.
Далечен- там оттатък пропастта.
От радост виното не ще ме хване!

Ще пия до зори! Ще пия сам!
Ще пия, ще танцувам и ще пея!
Защото аз съм тук, а тя е там.
И толкова далече съм от нея!

Ще полудея аз от радостта!
Смехът при мен отново ще се върне!
И ще настъпи мир и тишина!
Дори и времето ще се обърне!

Родена бе на дявола сестра.
Проклета бе! Отровна и опасна!
Сърцето- топло като на змия!
Душата- черна вещица прекрасна!

Замина. Господи, благодаря!
Далеч от тук, далеч от светлината!
Отиде си, тъй както бе дошла.
Потъна в царството на Сатаната!

НА МОЯ ГРАД
Възкръсна за живот от пепелта
и като Феникс литна в синевата
разперил гордо огнени крила
към утрешния ден и свободата!
История написа със кръвта
хиляди безименни герои!
Поклон пред теб,и твоите чеда!
За счупените,робските окови!
И днес Огоста пълна е с сълзи
на майки,на сестри и на вдовици!
А вятър щом повее зашепти
за твоите герои мъченици!
Гората пази тайни и следи!
Балканът помни битки и гърмежи!
И тътенът на битката ехти!
Заветът наш са техните стремежи!

ДОБЪР ЗЕТ ДО ОБЕД

Мойта черка ич не случи с мужа завалията!
От како се оженише пойде гюрунтията!
Све си мрънка недоволън!Све си му не стиа!
Ютром слънце га изгрее,нече да се дига!
Кво е работа не знае!Нече да работи!
Стра га!Мое да настине кага се изпоти!
Дигне се,кафе че пие,до обед се шляе!
После щукне - де се скута никой га не знае!
За вечеру се прибере,пойде да се кара-
пак ли компире без месо?Све това повтара!
Не обиче га е посно!Нече боб и лечу!
Покре ньега и децата пойдоше да нечу!
Сака све да су пържоле,печене на скару!
Па мешината боли га ютром от попару!
варди се како родилка да не дига тежко!
До кюмбето целу зиму че седи на жешко!
Нече работу да фане,нещо да посвърши!
Повърти се,повърти се,и пръсти закърши:
Бъш данъска ми е лоше!Глава че ме сцепи!
Срам га не е!Ем те лъже,ем ти се джурепи!
ютре плечът га заръчка,други дън ногьете.
Кага чуе за матику,болу га рукьете.
Пръв у кръчмуту улази,последън си пое!
Карте маа,биру пие,що без ньи не мое!
Колко пути га довлаче дом на каракачку!
И не мое да орати!Мяуче не мачку!
На ютрото па си пое он како си знае!
Байдава и черката ми на главу му бае!
Он от думу не разбира!Никуга не чуе!
Кага пойдеш да оратиш,он пойде да пцуе!
Оди ко муа без главу,уж работу дири!
Ама само си орати и носът си вири!
Сиренье еде ко ала,не пасе овцете!
У кошару не улази - апу га бълете!
Нече копа и лозьето,а пие виното!
Мирисало му прасето,а еде месото!
Черката ми те тека със ньег е загазила!
Що гю треба?По-добре да се не е женила!
Он е како натамия,а она се мучи!
Ко може тека със мужа ич да не улучи?

Приятели!Търся спонсори за новата ми книга " Чипровци,цветето на България ".Сумата е 1500 лева.Книгата ще представлява туристически справочник за гостите на Чипровци,който ще ги запознае с най-важните неща,които трябва да видят и посетят в града и околността.Историческите личности,свързани с този край,бита и културата на местното население,вярвания,легенди,говор,турлашката кухня,турлашката азбука,турлашко-литературен речник,турлашки умотворения,стихотворения на турлашки диалект,весели истории за чипровчани и любовна лирика .Книгата ще бъде основен източник на информация за града и района на всички гости и туристи ,решили да посетят това място!
Благодаря Ви предварително и се извинявам за притеснението което Ви създавам!

Адрес за връзка :
3460
гр.Чипровци
обл.Монтана
бул.петър Парчевич 35
Георги Костодинов Иванов
тел. 0877297659

ЗДРАВЕЙТЕ!

ТЪРСЯ ПОНСОРИ И ХОРА С ЖЕЛАНИЕ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СПОНСОРИРАНЕ ИЗДАВАНЕТО НА КНИГАТА " ЧИПРОВЦИ - ЦВЕТЕТО НА БЪЛГАРИЯ " ! СУМАТА Е 1500 ЛЕВА.
ТЯ ЩЕ ПРЕДСТАВЛЯВА СВОЕГО РОДА ПЪТЕУКАЗАТЕЛ ЗА ТУРИСТИТЕ И ГОСТИТЕ НА ГРАДА,КАТО ОСНОВНОТО И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ЩЕ БЪДЕ ДА ГИ ЗАПОЗНАЕ С ИСТОРИЯТА,БИТА И КУЛТУРАТА НА ТУРЛАШКИЯ КРАЙ,ТУРЛАШКАТА КУХНЯ,РЕЧНИК НА ТУРЛАШКИТЕ ДУМИ,ИСТОРИЧЕСКИТЕ ЛИЧНОСТИ СВЪРЗАНИ С ГРАДА,ВЕСЕЛИ СЛУЧКИ С ЧИПРОВЧАНИ,ЛЮБОВНА ЛИРИКА И СТИХОВЕ НА ТУРЛАШКИ ДИАЛЕКТ.
ЩЕ ВИ БЪДА МНОГО БЛАГОДАРЕН,АКО С ВАША ПОМОЩ УСПЕЯ ДА ИЗДАМ КНИГАТА.
НОМЕР НА БАНКОВАТА СМЕТКА Е : BG 30 TTBB 94004526538311

БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО !

Приятели!Радвам се да ви кажа,че предпечатът на книгата ми за Чипровци е готов!
За отпечатването ще са ми необходими 700 лева.За това си позволявам да се обърна пак към хора,които имат отношение към града,обичат го и имат възможност и желание и към всички,които обичат поезията,историята и книгите като цяло да окажат съдействие и помогнат за издаването на книгата.За съжаление Общината ни не е в състояние да направи нищо по въпроса!

НОМЕР НА БАНКОВАТА СМЕТКА Е : BG 30 TTBB 94004526538311 SOCIETE GENERALE ЕКСПРЕС БАНК

Благодаря ви предварително !

Много добра темичка

Приятели!Радвам се да ви кажа,че предпечатът на книгата ми за Чипровци е готов!
За отпечатването ще са ми необходими 700 лева.За това си позволявам да се обърна пак към хора,които имат отношение към града,обичат го и имат възможност и желание и към всички,които обичат поезията,историята и книгите като цяло да окажат съдействие и помогнат за издаването на книгата.За съжаление Общината ни не е в състояние да направи нищо по въпроса!

НОМЕР НА БАНКОВАТА СМЕТКА Е : BG 30 TTBB 94004526538311 SOCIETE GENERALE ЕКСПРЕС БАНК

Благодаря ви предварително !