Свободни ли сме?

... Оглеждам се… около мен няма нито решетки, нито огради, нито охранители… в такъв случай аз трябва да съм свободна, нали?! Но такава ли съм всъщност? Каква съм? Ако ми се прииска мога да скачам, да пея, да отида тук или там, но това прави ли ме свободна?

Едва ли! Има толкова неща, които ме ограничават и ме правят несвободна. И това не съм само аз, това си и ти, и той, и тя, и то… това се всички ние. Колкото и да не ни се иска да си го признаем в 21-ви век ние сме “роби”(не в буквалния смисъл на думата разбира се). Робуваме на норми, стереотипи, закони, правила, а и как иначе, без тези емблеми на цивилизацията сигурно щяхме да бъдем още в първобитнообщинния строй . Робуваме и на други неща, например модата- носим модните дрехи, четем модните списания и книги, слушаме модната музика, гледаме модните предавания, ходим в модните заведения… Всичко това не ни ли прави доста ограничени (несвободни )....

"Свободата" днес е много сложно понятие. Нашите деди са се борили са свободата на народа, репортерите се борят за свободата на словото, целия български народ се молеше за свободата на медиците в Либия. Имаме свобода на вероизповеданието, свобода да пътуваме, свобода на мисленето, свобода на сексуалната ориентация, но в същото време един обикновен човек е много повече "поробен", отколкото "свободен".
Вярно е, че всички по малко или в повече робуваме на модните тенденции за да сме "в крак с времето".
Но всеки има своя личен и неприкосновен избор за живота си. Аз не слушам "модния" Азис, не нося модерни дрехи на Армани или Версаче, не гледам модни предавания. Опитвам се да правя каквото ми харесва, ама ми се струва, че не успявам заради ...

Любов е да оставиш другия да диша, да се смее, да се забавлява както намери за добре. Любов е да подариш на някого истинското си лице и да му дадеш тишината си. Любов е да си честен до край и дори да нараниш другия, за да му помогнеш да те осъзнае. Любов е да обичаш себе си заради другия и да му дадеш свобода. И колко много неща още...

Никой не може да е напълно свободен, защото винаги зависим от някого или нещо, можем да правим каквото си искаме, но същевременно с това се съобразяваме с другите дори със себе си. Свободни сме, но не съвсем...

По етика и право във училище писахме контролно по този въпрос - ужас! Е имам 6 ама това е друг въпрос!

Браво поздравления за шестицата

И от мен!

О, свободни сме - стига да искаме ! Тя, свободата, идва отвътре ! Стига да я можеш и разбираш правилно ! Свободата, а не слободията, имам предвид !

Май слободията надделява, не мислиш ли?

"Слободията" не е "свобода", а в своята същност представлява засягане на свободата, ценностите, законните интереси на другите.