Общо за Чипровци!

Чипровци е град в Северозападна България. Той се намира в Област Монтана и е в близост до град Берковица. Градът е административен център на община Чипровци




География
Чипровци се намира в планински район, в полите на Западна Стара планина.

История
Чипровци е много старо селище, възникнало още в тракийско време, откогато датира и рудодобивът по тези земи. Залежите били от мед, олово, злато, сребро и желязо. През римската епоха районът около селището бил от най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта - купрум, идва и името на селището, което първоначално било Кипровец, после Чипоровци и накрая днешното Чипровци (преименувано в 1956 г.). В късната античност рудодобивът е имал голямо значение за развитието на военното производство в римската Рациария (днешният Арчар). След VI век тук дошли славяните и заимствали производствения опит в рударството от местното население

През XIII - XVI век Чипровци е бил оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии. Тук се заселили и саксонски рудари, които дали допълнителен тласък на тази дейност. Неслучайно именно тук, в процъфтяващите феодални имения на българските боляри Соймирови, след османското нашествие се съсредоточава голяма част от оцелялата българска аристокрация. През първите три века от чуждото владичество Чипровци достига своя икономически, политически и културен разцвет. От занаятите най-голямо развитие получило златарството. Високохудожествената продукция очертала града като най-големия златарски център на Балканския полуостров през XVI и XVII век наред с Цариград, Солун и Белград. Търговията със знаменитите чипровски чаши е процъфтявала не само на Балканите и Османската империя, но достигала и Централна Европа. В тази значително замогнала се и културна среда се строели църкви, манастири, училища, богати и красиви къщи.

През XVI век се заражда Чипровската книжовна школа. Нейните “върхове” са: “Абагар” на Филип Станиславов, богословските, философските и историческите произведения на Петър Богдан, Яков Пеячевич и Кръстю Пейкич. Борбата за национална независимост в средата на XVII век се оглавявала от Петър Богдан и Петър Парчевич. Първоначално разчитали на помощ от западните ни съседи и папата, но останали разочаровани и започнали самостоятелна подготовка за народен бунт. През септември 1688 г. избухнало Чипровското въстание, оглавено от Георги Пеячевич, Богдан Маринов, братята Иван и Михаил Станиславови и Петър Парчевич. В местността Жеравица се състояло решителното сражение, където войските на турския васал - маджарския граф Емерик Текели разбили въстаналите българи. Останалите живи се укрепили в Чипровци и в Чипровския (Гушовския) манастир, но и тяхната съпротива била сломена. Настъпили нечувана сеч и зверства. Повече от половината население било избито. Голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско, Хърватско. Градът бил опожарен, опустошен и разорен, след което никога не достига миналото си величие. Чипровци въстава и в 1836 г. (Манчовата буна), и в 1837 г. (начело с Върбан Пенев). Жителите му участват и във Видинското въстание през 1850 г.

През XIX век голямо развитие получава килимарството. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна. Намира пазар по целия свят и днес, а в хиляди домове на България греят багрите на чипровската природа, събрани и увековечени от нежните ръце на чипровските майсторки.

Културни и природни забележителности
Интригуващ е Чипровския водопад. До него се стига по наскоро създадената екопътека, която минава през живописни кътчета от Стара планина.

Друга историческа забележителност е местността Калето. Интересни места са Чипровския манастир, разкопките от католическа катедрала и живописната природа .

Музеи
В Чипровци има музей посветен на историята и развитието на града, което датира още от времето на саксонците. Тогава Чипровци е бил известен със своите самокови (средство за обработка на добитата руда). В музейната сбирка може да се види макет на това как е изглеждало и как точно е функционирало това съоръжение.

Освен с рударство Чипровци е по- известен с килимите си. Те са отразявали душата на създателките си. Основните модели са се предавали от поколение на поколение като така са достигнали и до наши дни. Тези килими, както и съществувалата някога златарска школа са пазили града през дългите години на турско робство. Чипровци е бил под опеката на султанката.

Редовни събития
Всяка година на 1 май, се празнува събора на града. На него задължително присъства огромна трапеза, в която задължително има печеното агне. На този ден в града се събират всички роднини на хората, пристигат от цялата страна само за този ден. На центъра музиката свири, има различни развлечения за малките деца и задължителната народна музика.

Всяка година на 6 септември, се празнува Ден на балкана. На него вс отиват в планината на мястото където преди столетия се е намирал манастир- Гушовския м-р. Според местна легенда преди много години на този ден хората са ходели в планината при манастира, а от балкана слзал бял елен носел името Гушовец. Хората го чакали да си почине и го принасяли в жертва. Един ден обаче елена закъснял и хората го заклали изморен. От тогава, никога повече не дошъл елен.


Личности родени в Чипровци
Георги Павлов - Павлето - художник( 13.09.1913-1995 г.)
Альоша Кафеджийски - скулптор
Радка Стефанова - народна певица (р.1959 г.)
Георги Тачев - художник (р.1961 г.)
Жоро Василев - художник (р.1960 г.)
Пламен Велинов - композитор (р.1963 г.
Елвис Кръстев - оперен певец (р.1967 г.)
Камелия- поп-фолк певица (р.1971)



Кухня
Пълнени чушки с боб
Пържено по чипровски
Баница с печени кори
Кьофтенца с боб
Печено агне в пещ

17-04-2008 Чипровци - владението на природата



Чипровци предлага едни от най-добрите пейзажи, които могат да бъдат отпечатани върху поздравителна картичка. Погледнато от някой от обградилите го като вековни стражи върхове, градчето изглежда не по-голямо от човешка длан. Цветовете наоколо са толкова истински, колкото само природата може да ги създаде. Спретнатите бели къщи отразяват слънчевите лъчи и на фона на изящно извиващите се през града две реки изглеждат по-скоро като разхвърляни по дъното на шадраван златни монети. Диплещите се над комините вълма пушек създават толкова силно усещане за уют и идилия, че и закоравял холерик би се спрял тук, просто за да се наслади на един миг спокойствие. Чипровци живее в толкова пълна хармония с природата, че всеки шум, различен от полъха на вятъра, песента на птиците или ромона на реките може да те накара да оглушееш. По улиците рядко минават коли, по тротоарите рядко може да се разминеш със сърдити или забързани хора Всичко в това градче сякаш тече на забавен кадър. Тук никой за никъде не бърза. И с удоволствие ще спре насред пътя си, за да побъбри - независимо дали събеседникът е познат или не.Причината за всичко това обаче не е само в дружелюбността на местните, въпреки че всеки тук я притежава в големи дози. В Чипровци млади хора почти няма. Отишли са в големите градове. Останали само бащите и дядовците им, някои от които все още помнят, че градчето невинаги е изглеждало така.


Извън приветливите емоции, които една снимка може да предизвика, Чипровци не предлага много на младите си обитатели. След закриването на мините “Чипровец” преди няколко години поминъкът тук рязко намалява, а с него и населението. Надеждите на общината са българо-италианският консорциум, който в момента извършва проучвания за изграждането на мина за флуорит в града, да доведе до неговото възраждане и да събуди дълбоко спящата местна икономика

А тя е в безтегловност от години.
Туризмът тук все още прохожда.През миналата година 11-те къщи за гости в Чипровци са били посетени, поне по официални данни, от 1300 човека. Най-харизматичната емблема на градчето – прочутите чипровски килими, също донякъде е потънала в апатия. 2100-те души население се прехранват основно с животновъдство и земеделие. Може би за първи път в историята си животът тук е толкова замрял.




Чипровци е много старо селище. Възникнало е още в тракийско време, откогато датира и рудодобивът по тези земи. Залежите били от мед, олово, злато, сребро и желязо. През римската епоха тук е бил един от най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта-купрум идва иимето на селището, което първоначално било
Кипровец, после Чипоровци и накрая днешното Чипровци. След VI век тук дошли славяните и заимствали производствения опит в рударството от местното население. През XIII – XVI век Чипровци е бил оживено рударско селище, ползва що се със значителни привилегии. Тук се заселили и саксонски рудари, които дали допълнителен тласък на тази дейност. Не случайно в процъфтяващите феодални имения на българските боляри Соймирови, след османското нашествие, се съсредоточава част от оцелялата българска аристокрация.
През първите три века от чуждото владичество Чипровци достига своя икономически, политически и културен разцвет. От занаятите най-голямо развитие получило златарството. Високохудожествената продукция очертала града като най-големия златарски център на Балканския полуостров през XVI и XVII век наред с Цариград, Солун и Белград. Търговията със знаменитите чипровски чаши е процъфтявала не само на Балканите и Османската империя, но достигала и Централна Европа. В тази значително замогнала се и културна среда се строели църкви, манастири, училища, богати и красиви къщи. През XVI век се заражда Чипровската книжовна школа. Именно неин продукт е първата печатна книга на български език – “Абагар”. През XIX век голямо развитие получава килимарството. Известният
чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна. Намира пазар по целия свят и днес, а в хиляди домове на България греят багрите на чипровската природа, събрани и увековечени от нежните ръце на чипровските майсторки. Местните твърдят, че във всеки един килим тъкачката вкарва и част от душата си Невероятният колорит и уникалните стилизирани рисунки превръщат всяко изделие в произведение на изкуството. Днес обаче тъкачеството, прославило малкото балканско градче по света, почти е замряло. С килимарство се занимават едва няколко частници и една фирма.





И все пак Чипровци не изглежда залято от безперспективност. Напротив. Почти всички от типичните чипровски къщи са обновени и излъскани, благодарение на което градът е кокетен и приветлив. Единствено блокчетата за миньорите стоят някак неестествено на фона на архитектурната хармония. Типичните за Чипровци стари къщи са двукатни. И са основната причина местните да са по-популярни с прозвището “турлаци”. Това означава, че са живеели в един и същи дом с животните си. По традиция всеки първи етаж на една чипровска къща бил отреден за добитъка. Хората спели на втория кат, който е характерно изнесен напред като козирка. Като изключим девствената при- рода другото, с което Чипровци впечатлява, е изключително религиозното население. Именно с духовенството се свързва и най-разпространената местна легенда за сътворяването на града. Тя разказва, че първото селище в землището се намирало на 2 км югоизточно от града и носело името Буковец. В началото на XIV в. в него се заселили рудари от славянски произход с католическо вероизповедание. Тук дошли и 8 францискански монаси, които донесли със себе си чудотворна икона на Богородица. Преданията разказват, че тя на три пъти напускала сама параклиса в Буковец и се приютявала в “Планината” – днешния хълм в центъра на Чипровци. Тогава планинците разбрали, че Бог не иска нищо друго от тях освен да се поселят там и да въздигнат храм на Богородица. През 1371 г. храмът бил готов, а иконата била пренесена с голямо тържество. В долината около новата църква вероятно се пренесла част или цялото население на Буковец и поставило началото на Кипровец. Векове наред тук мирно са съжителствали и християнската, и католическата религия. Катедралата “Санкта Мария” е построена още през 1371 г. и, макар да е опожарена почти до основи след разгрома на чипровското въстание през 1688 г., и до ден днешен е един от символите на града и местните се гордеят с нея. Общината дори е
изпратила официално запитване до папския нунций за възстановяването є но отговор все още няма. Църквата “Възнесение Христово” също е строена през XIV век. След въстанието също е опожарена, но през 1865 г. е изградена наново. Чипровският манастир “Св. Йоан Рилски” пък е изграден още през X в. и е бил огнище на българската просвета. Съдбата на манастира е тясно свързана със съдбата на хората от този край. Няколко пъти е опожаряван по време на робството и възстановяван. Емблематични за Чипровци са и останките от “Гушовския манастир”. Строен е през XVII в. и е опожарен до основи по време на въстанието. За манастира се разказва легенда: Всяка година на храмовия празник от Балкана слизал елен (гушовец), когото местните оставяли да отпочине и после принасяли в жертва. Веднъж еленът закъснял, хората не го почакали да отдъхне и го заклали изморен. Това било съдбовният 6 септември 1688 г. Последвалото въстание довело до разорението на градчето. Оттогава до днес всички чипровчани почитат 6 септември, като се събират до останките на “Гушовския манастир” и правят народна трапеза курбан. Сред добрите места за посещение в района е и Чипровския водопад. До него се стига по наскоро създадената екопътека, която минава през живописни кътчета от Стара планина. Близо до градчето има и вир с пъстърва, който се зарибява периодично. Недалеч от Чипровци се намират връх Миджур и едноименното ловно стопанство предлагащо добри условия за туризъм.




Сякаш предусещайки, че спокойствието и природните дадености не са достатъчен магнит за привличането на повече посетители, общината вече е предприела стъпки да направи Чипровци по-интересен. Подготвен е проект за създаването на възрожденски комплекс,
който да възкреси традиционните занаяти и особено килимарството. Планират се дори хоби курсове по тъкачество за посетителите. В бъдещите планове влиза и прокарването на екопътека от Чипровци до близката пещера “Мишин камък”. Едно от уникалните неща за града е съществуващият единствено тук диалект Традиционният език, на който жителите на Чипровци си общуват, е смесица между български и сръбски. Най-най-малкото е доста забавен за слушане, макар за непосветения да е трудно да разбере какво точно се казва. Със сигурност градчето може да разчита и на неповторимата си кухня. Ресторантите и кръчмите тук са повече от магазините, а голяма част от уникалните ястия могат да бъдат опитани само в Чипровци.




В крайна сметка, въпреки обезлюдяването и дългогодишният упадък, градът явно има с какво да привлича хората. В последните 2 години тук са се заселили двама англичани и двама германци По улиците се разправя, че си купи- ли къщите за по 7-8 хиляди лева. Пазарът на имоти не е много добре развит. Повечето от хората отказват да се разделят със собствеността си, пък била тя и безлюдна и почти срутена постройка. Това обаче не притеснява кой знае колко управата на града. “Ние не желаем да се превърнем в Банско или някой от останалите пренаселени курорти, а да запазим спокойствието и самобитността си Не желаем да се урбанизираме. Искаме да дадем възможност на хората, които решат да ни посетят, да си починат и да се докоснат до уникалната ни кухня, да видят от близо традициите на това място”, очертава стратегията кметът Захарин Замфиров. Със сигурност на Чипровци му предстои промяна. А тя не става изведнъж. Промяната е като вълна, която първо трябва да се събере, за да се надигне, преди да удари. И да, турлаци не са останали много, но поне са приветливи.





Местоположение и достъпност – 5

Град Чипровци е разположен между Чипровска и Язова планина, които са част от Западна Стара планина. През градчето минават две реки – Стара и Мартиновска Огоста. Отстои на 120 км северозападно от София и на 35 км западно от Монтана. По билото на планината над градчето минава границата
със Сърбия. Състоянието на пътната мрежа до Чипровци на места е под средното за страната ниво, но като цяло е задоволително. До града няма директен автобусен или железопътен транспорт от столицата.





Географски фактори и градоустройствени особености – 6

Чипровската планина е най-високият дял на Западна Стара планина и е дълга около 35 км. Започва от Светиниколската седловина и се простира на югоизток до седловината между Дебели рът и Сировичница. Главните върхове са Миджур (2168 м), Мартинова Чука (2011 м),
Голяма Чука (1967 м), Копрен(1964 м), Три Чуки (1938 м) и Вража Глава (1936 м). Заобиколен отвсякъде от хълмове, градът се радва на изключително приятен климат. Въздухът е чист, а природата е съхранена в пълния є див блясък. Градът е много гъсто застроен. Поради спецификата на географското си положение не разполага с много място. Дори и централният площад е построен изкуствено над реката. На доста места къщите са буквално залепени една за друга. Свободни незастроени парцели почти няма. Архитектурата е специфична, а по-голямата част от сградния фонд е прясно обновена. Изключение правят само бившите блокове за миньорите, които дават осезаем сив нюанс в приветливата архитектурна палитра.





Екологична характеристика – 8

Мините “Чипровец” вече са затворени, заравнени и дори през миналата година са били озеленени. Хвостохранилищата също са затворени и рекултивирани. Местните твърдят, че екологията на градчето не е пострадала от рудодобива. Предстои отварянето на нов рудник за флуорит, но мината ще бъде изградена по всички съвременни еконорми и няма да замърсява природата.





Възможности за работа – 6

В последните години безработицата в Чипровската община е достигнала близо 30%. След проведен търг от Министерство на икономиката обаче италианската фирма “Килтри” спечели концесия за преработка на флуоритовата суровина в рудник “Лукина падина”. Предстои да бъдат вложени 1,7 млн. долара и разкрити около 150 работни места. С постепенното развитие на туризма от общината се надяват броят на безработните в Чипровци да намалее сериозно.




Водоснабдяване и канализация – 4

Общината е кандидатствала за субсидии по европейските програми, с които да извърши рехабилитация на водопровода и канализацията, и да изгради модерна пречиствателна станция. Сегашното състояние на водопреносната мрежа е лошо. Тръбите са стари и се нуждаят от подмяна. Канализация липсва почти напълно. Проблеми с водоснабдяването няма. Режими също.





Улици и чистота – 5

Улиците не са в добро състояние. Някои от тях нямат никаква настилка. Но общината е спечелила проект по САПАРД за цялостно асфалтиране, така че този проблем ще бъде решен в обозримо бъдеще. Уличното осветление е изцяло изградено и е с енергоспестяващи лампи. По този показател Чипровци е на ниво. Сметоизвозването обаче е проблем. Градът е задължен да кара отпадъците си към регионалното депо в Монтана, но общината не може да се справя финансово с този ангажимент. Контейнерите се изхвърлят два пъти в месеца, а кофите – четири пъти. Периодично на територията на града се появяват и нерегламентирани сметища, но засега общината успява да се справи с тях.




Електроснабдяване и телефони – 7

Електропреносната мрежа на Чипровци

е въздушна и разполага с достатъчно трафопостове, за да обслужва нуждите на населението. Режими и прекъсвания на тока няма. Телефонната централа е аналогова и има много свободни постове. Общината има желание да изгради нова цифрова централа, но все още не се е захванала с това. Покритие в града имат и трите мобилни оператора, но в някои от околните села GSM мрежа няма.




Услуги – 7

Градът е с добре развита търговска мрежа. Има достатъчно магазини за хранителни стоки и предостатъчно ресторанти и кръчми. Големи търговски обекти, както и магазини за бяла или черна техника в Чипровци няма, но в крайна сметка Монтана не е чак толкова далеч. Поликлиниката е закрита. В сградата й сега работи звеното за бърза и неотложна медицинска помощ. Аптеки има в Чипровци и Бели Мел. Гимназията “Петър Парчевич” е с изучаване на приложни изкуства. Началното училище “Димитър Филипов” е отворило врати още през 1624 г. В Историческия музей е отделено място на Чипровската златарска школа, въстанието от 1688 г., църковна живопис, експозицията “Минно дело и металургия” и разбира се – “Чипровски килими и гоблени”. Градът разполага с бензиностанция. Автомобилни или други сервизи обаче няма.




Безопасност – 9

Чипровци е много спокойно място за живеене. В града има Районно
полицейско управление и граничен полицейски участък. Двете реки никога досега не са създавали проблеми, а при всяко бедствие от последните години Чипровци е бил пощадяван от природата.


Динамика на цените – 5
Интересът към имотите в района не е много силен и за това цените все още са доста ниски. Едноетажни къщи могат да се купят между 7 и 12 хил. лв. Предлагането обаче също не е голямо, защото дори и да разполагат с имот за продажба, местните предпочитат да изчакат цените да се повишат. Като се изключат някои фалшиви обяви, за които алармират от местната администрация, пазарът тук е в застой. Засега.

greshka 121 :- sigurni li ste che chiprovtci ena tazi morska visochina? Narushena t.42 ot pravilata

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B8%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8

Информацията е взета от тук.