На кафе и сладки приказки/2/

Обичам - рози и кафе...

[qute="tcvetelinka"]Много горещо туй кафе бре. Дайте малко лед.[/quote]



Ето ти лед, ако е малко да докарам един ледник?
(шегичка)

Време за кафе. Каде са тия хора бе? Ехооооооо! В София чува ли се? Или в Тръмбеш? А в Чипровци?

Добро да е. На всичики лека почивка.

Хайде на неделното кафе!

Еха от такова кафе имах нужда. Благодаря.

[url=https://servimg.com/view/12063704/1603][/url

За кафе е късно, но нека да изпием по едно аперитивче.
Пък ако има лека музика, още по добре!

Готино. Ама не е ли рано за аперитив..

Това е пуснатo снощи. А това сега:

Явно още спя

Събуди се, я виж какво слънце грее!

Понеделник е началото на работната седмица, а още ми се спи.

Малка серенада.

Е хора Добър ден, кадей кафето

Идва с малко закъснение, моля за извинение!



Но затова пък с всички екстри.

О благодаря, разкошно кафе

Лека вечер пожелавам на всички!

И вечерта и нощта минаха, утро е, Чипровци, а тук още няма никой - искам кафе !!

А после ще искам и сладки приказки !...

Бре и аз искам кафе, ама трябва сам да си го купувам. То пък и автомата ми пуска 1:2 кафе към сметана

Eтo го кафето, има за всички!
Лек и приятен петъчен ден пожелавам на всички!

Приятен ден на всички.

Мерси за пожеланията и на Ели - за кафето ! Как е при вас - по-хладно ли е от тук ? Нали сте в Балкана ! Какво ново при вас ?

Тук времето е много хубаво и не е толкова горещо.

Да ви завиди човек за хладината - и аз искам, опекох се тук, в полето !

Ами хващай влака и идвай!

Направо си завиждам на хората в Чипровци и планината, в София е ад под небето ама няма начин трябва да се работи.

Ад навън, супер под климатика

Приятели, попитахте какво сте вий за мене,
но аз не мога само с думичка една,
мога да говоря много дълго време,
и да кажа хиляди неща!

Най-точните слова не мога да намеря,
но ще ви кажа само няколко неща,
с вас аз всичко мога да споделям
и искам винаги да е така.

За мене вий сте радост и опора,
дарявате ми мигове щастливи,
вий сте най-обичаните хора,
разбиращи с очите си красиви.

И радост и тъга, и болка тежка,
на вас и мъката си мога да изплача,
ще изтриете сълзите с длан човешка,
остана ли самичка пак в здрача.

Разбиране, нежност и обич дори,
дарявате ми вие с пълни шепи,
когато съм с вас дори да вали,
за тъга очите ми са слепи.

Приятели, ние няма никога да се делим,
а ще останем заедно до гроб
и в трудностите за ръка ще се държим,
защото нас ни свързва чиста, истинска любов!

Aми след обяда по едно кафе!

С удоволствие

а от мен

Пак вкусотий малееееееее. За килцата немислите ли?

Ами те и без това са си килца, поне да има от какво...

Ами яжте плодове!

Ами хапваме де

Зеленчуци който не яде............

той голям не ще да порасте

Ето и една сладка приказчица...

Попова снаха

Имало в едно село поп и попадия. Те си имали син. Когато дошло време да го задомят, оженили го за мома - другоселка. Попът бил богат, но голям скъперник. Той пратил сина си на печалба в чужда земя. Снахата останала при свекъра и свекървата си.

Колчем седнат да ядат, хапнат ли по два-три залъка, попът казвал:

- Сит поп, сита попадия. Вдигай, невясто!

И невястата вдигала трапезата, макар че била гладна прегладняла. А дядо поп и баба попадия си дояждали скришом. Невястата виждала и разбирала всичко, но нали е невяста, и то в чужди дом - нямало какво да прави: търпяла.

Днес тъй, утре тъй, видяла невястата, че не може да се живее все така. Дотегнало й да шета и да гладува. Един ден отишла у майка си и се оплакала на своите. Брат й рекъл:

- Аз ще кръстя и попа, и попадията. Утре ще ти дойда на гости. Наготви от хубаво по-хубаво. Да видим ще смее ли свекърът ти да каже: "Сит поп, сита попадия."

Сестра му си отишла. Казала на попа, че ще й дойде на гости братът. Сготвила като за Великден. Брат й дошъл. Поприказвали си с попа и попадията, па седнали да обядват.

Дядо поп хапнал няколко залъка, па току рекъл:

- Сит поп, сита попадия. Вдигай, невясто!

Но гостенинът се усмихнал, дал на сестра си с ръка знак да не става и рекъл:

- Не може тъй, дядо попе. Вие, поповете, сте хора без работа, та не ви се яде. Но ние сме хора работници: бързо не се наяждаме. И сестра ми цял ден е шетала: и тя е гладна. Вие, като сте сити, станете, а пък ние ще си доядем.

И останали със сестра си на трапезата. Яли, яли, всичко изяли, до троха. Пръв път от толкова време невястата се нахранила, както е редно.

- Хайде сега, сестро, свари ни кафе! - рекъл гостенинът.

- Ние не пием кафе - обадил се попът, ядосан, че оня го е оставил гладен.

- Ех, вие ако не пиете, недейте пи; направете само на мене!

- Нямаме кафе - казала попадията.

- Ба, все ще се намери малко: попска къща е. Ако рече да дойде дядо владика, мигар без кафе ще го оставите? Виж, сестро, намери!

— Невястата сварила кафе и поднесла на брата си, а попът и попидията го гледали как пие и мълчели. По едно време гостът се обадил:

- Какво сме се умълчали като на гробища! Кажете нещо, де! Аз гостенин ли съм, или какво? Попът рекъл:

- Бях се замислил за сиромасите, та не ми се говореше. Мислех си: "Какво ли ще правят ония, които не са обядвали?"

Попадията разбрала истинската грижа на попа, та казала:

- Ако не са обядвали, дано има поне какво да повечерят.

Тя искала да утеши попа, че когато си отиде надвечер гостенинът, те ще се нахранят. Но и момъкът не бил прост. Затова никак не бързал да си отива. Седял, пушел тютюн, приказвал.

От време на време току той поглеждал през прозореца и продумвал:

- Време е вече за тръгване, но нали ми се не става? Къде ще намери човек такива добри роднини, да си разбират от думата? Много обичам сладки приказки, дядо попе. Я да поседя още малко.

Мръкнало се. Гостенинът казал:

- Май че вече е късно за село. Къде ще се лутам в тъмното по оня кален път? Я да повечеряме, па да си легнем, па утре рано-рано да стана и потегля.

А попът, за да го изпъди, рекъл:

- То за преспиване няма какво да говорим: роднина сме, ако искаш, и две нощи можеш да преспиш. Но колкото за вечерята, да ти кажа право, ние имаме обичай в сряда и петък да не вечеряме.

Тоя ден било сряда.

Гостенинът се усмихнал:

- Добър обичай, дядо попе. Като рече човек да става светия, може и никак да не яде. Но в наше село няма такъв обичай. Дай, сестро, хляба да похапнем с тебе. Па виж, по полиците може да намериш я сирене, я нещо друго за дояждане. Донеси го, че съм май изгладнял!

Невястата сложила всичко, каквото намерила за ядене. Седнала до брата си. Стегнали се двамата, та изяли -що се казва - всичко. Останали само три-четири къса хляб и една бучка сирене.

- Сестро - рекъл братът, - я дай оттам торбата да прибера хляба, че може през нощта да го нападнат котки или мишки.

Прибрал той всички останки от вечерята в торбата си, сложил я до възглавницата и легнал да спи. Като го видели, че е заспал, попът и попадията се надумали да вземат торбата, че да се наядат: от глад се превивали. Духнали лампата и се приближили - един от едната страна, а друг - от другата. Но момъкът само се преструвал, че спи. Замахнал с тоягата, че ту попа, ту попадията, ту попа, ту попадията.

И в същото време викал:

- Махайте се, псета! Махайте се, котки! Когото случа още веднъж, на място ще го оставя!

Попът и попадията отишли при огнището и почнали да си шушукат. Надумали се - попадията да издои биволицата, па да изпият млякото, дано ги позасити. Гостенинът ги чул. Попадията отишла, та издоила биволицата. Дошъл момъкът и й казал през прозорчето на обора:

- Дай да пийна аз, а ти после!

В тъмното попадията помислила, че е попът. Подала му котлето. Момъкът го изпил до дъно. След малко дошъл попът. И той поискал мляко.

- Не те е грях! - рекла попадията. - До капка го изпи, а сега се подиграваш с мене.

- Какво съм изпил? Не вижаш ли ме, че сега идвам?

- Ами кому дадох преди малко котлето? Не го ли поиска ти ей там, през прозорчето?

- Не съм го искал. Трябва да е бил оня, да го порази господ!

- Какво да правим тогава, дядо попе? За хорска угода от глад ще умрем. Бива ли така?

- Хайде да отидем в градината, да се наядем със сливи.

Но гостенинът чул и това. Тъкмо почнали да брулят сливите, той грабнал един прът, че като се размахал - удрял къде когото завърне. И в същото време викал:

- Тичай, дядо попе! Биволи ти скършиха сливите!

Попът и попадията побягнали - едно от страх, друго от срам. Скрили се в зеленчука. Надумали се да изядат една зелка. Но момъкът ги видял. Издебнал ги и там, зашибал ги с пръта и се развикал отново, колкото му глас държи:

- Скоро ела, дядо попе, че кози ти нападнаха зелето! Попът и попадията видели, че няма да хапнат, додето се не съмне, та се прибрали и си легнали. Легнал си и момъкът. На сутринта станал рано и почнал да се стяга за село. Но попадията тоя път сама казала на снаха си:

- Невясто, направи на брата си кафе, че бърза да си върви!

- Ба, много не съм се разбързал - рекъл оня, - но като сте намислили да ме черпите, почерпете ме!

Изпил кафето и си тръгнал. На сбогуване казал на попа:

- Всичко ми се хареса у вас - най-вече постенето в сряда и петък вечер. Но едно ви не харесвам никак, право да си кажа, това, дето викате: "Сит поп, сита попадия. Вдигай, невясто!" Тая дума ако се не чуе вече тук, щастлива ще бъде къщата ви. Ако ли се чуе още веднъж, здрав прът не ще остане в двора ви.

От тоя ден наистина попът и попадията решили да не отяждат залъка на снаха си.

Е, ето, че видях и прочетох тук сладки приказки !

A сега след приказката и по едно кафе!

Ех, кафето си е винаги кафе, т.е. хубаво ! Върви с всичко, особено със сладки приказки !

добро утро на всички
лека и спокойна седмица

Добро урто и на вас. Паздрави ог мен.

Ооооооооо, кафе на плажа - искам и аз.

Добро утро Чипровци, как е настроението днес.