На кафе и сладки приказки/2/

Не казвам, че е срамно да правиш и продаваш сувенири - напротив, дори е изкуство. Мисълта ми е, че дори да работиш на 2 места-пак разходите са ти повече. Знам, че в София е също много трудно. А аз вяра в хората и успеха дори да я имам-с вяра и надежда (и любов ) не се живее само.

Знаеш ли не обичам да давам примери или да се изтъквам, но има начин когато работиш на две места и половинката до теб също и да плещаш и наем и разходи пак да успееш, иска се за това обаче доста курж. Точно вярата, любовта и надеждата ни помогнаха да успеем. Защото независимо където и да сме, нямя ли ги тези неща си никой, колкото и пари да имаш. Не всичко в този живот е пари.

Абе то, че е така - така е. Ама така ли трябва да бъде? Ще работиш по 12 часа на ден на две места до като станеш на 60 год. и си изплатиш панелката и после какво? Говоря за цяла България, не за Чипровци или София. Кога ще станем нормална държава се пита? Отговора за сега е НИКОГА! Не всичко е пари, ама в магазина няма сирене без пари, нали! Че повечето само мрънкат за заплата, а нищо не вършат-така е. Това ни остана навик от скъпия комунизъм. Ама карай, кво ти пука. Кучетата си лаят, керванът си върви. В тая държава или си мафиот, или се мъчиш като грешен дявол за да имаш нещо, или ..........
А да не спорим повече, няма да променим нищо. И след 50 год. ще сме си същите о..е! Е с разликата, че ще бъдем малцинство!

Нима в Америка не работят на 2 и повече места? Нима и там не взимат на кредит и не изплащат цял живот? казвам Америка, защото тя е еталон за успяла държава.
Освен мафиоти в тая държава има и успели бизнесмени които с много труд и усилия са успели да постигнат много.
Мога да дам като пример Сашо Гоцев. Започнаха дейноста си със заеми, работеха денонощно, бяха и шофьори и чистачи и снабдители и администрация. успяха, после откриха и магазини сега имат магазини и в София. Давам ги за пример, защото всички ги познават. Скромни, работливи, предприемчиви.
И какво, сега да ги хулим ли, за това че имат?
Не съм съгласна да определяш хората като о..е. Някои може и да са.
Но хората които се борят , уверявам те не са!

Темата стана доста тежка и спор няма, ако работиш по 12 часа в Америка или Испания за техните сандарти ще си богат ли? Едва ли там си никой, ако не си учил и не си се доказал в това е целят смисъл.

Забравих да кажа още нещо, защо хората се определят по това дали имат къща или панелка? Аз съм свободна да живея където си поискам това незначи ,че нямям дом. От осми клас живея по квартири и не смятам целта на моя живот да е жилище в София, това прави ли ме глупава, аз не мисля за себе си така. Аз съм свободен човек мога да живея, където си поискам.

Ох, хубаво спорите ! Но знаете ли една българска поговорка, че от много работа се става не богат, а гърбат ? Аз мисля, че е вярна. Добре, ще работим като шантави, докато сме млади, а кога ще живеем, кога ще се радваме на постигнатото, ако дотогава не сме се разболели вече от много работа ?! Не съм съгласна. Аз мисля, че щом съм квалифицирана за работата, която извършвам, трябва и заплатата да е достатъчна, за да живея нормално и да не се налага да работя на две, че и на три места. С две висши образования съм, с достатъчно стаж и опит, а основната ми заплата е 280 лв. Нормално ли е това заплащане ? Аз мисля, че не е.

Увлякох се в приказки и забравих едно "Добро утро !" поне да кажа. Така че - добро утро, приятели в Чипровци ! И приятен ден !

Tatjana написа:Ох, хубаво спорите ! Но знаете ли една българска поговорка, че от много работа се става не богат, а гърбат ? Аз мисля, че е вярна. Добре, ще работим като шантави, докато сме млади, а кога ще живеем, кога ще се радваме на постигнатото, ако дотогава не сме се разболели вече от много работа ?! Не съм съгласна. Аз мисля, че щом съм квалифицирана за работата, която извършвам, трябва и заплатата да е достатъчна, за да живея нормално и да не се налага да работя на две, че и на три места. С две висши образования съм, с достатъчно стаж и опит, а основната ми заплата е 280 лв. Нормално ли е това заплащане ? Аз мисля, че не е.

Работили сме много и сме си създали някакъв стандарт на живот от което съм щастлива. Нямам много, но моят дом е моята крепост.За моите години и това е достатъчно. Може би ако бях по млада и аз като Цвете
лина щях да искам повече. И на мен ми е криво, че пенсията ми е 90 лв, а цял живот съм работила,но се оправям.

Ами ние само сме свикнали да хленчим.
Според мен аз също доста работя, дълги часове е работния ми ден, но мога и си позволявам д апочивам.
Работя от почти 18 годишна, но това не ми е пречело никога да изживея най-невероятните моменти, когато отида да почивам. Имам си и образованието, но това не ми е пречело да работя и тежък физически труд за да постигна това което желая. За мен срамна работа няма.
Щастлива съм, че работя, че съм постигнала с честен труд това което съм искала, и че съм това което съм в момента.
Когато отида да почивам се разтоварвам и не мисля за работа, но когато работя, работя.

Имам братовчетка, която работи в Германия и тя е с две висши и тука в България си изкарваше достатъчно пари и там също. За нея е все тая къде ще е. Вожното Татяна е каво искаш и следователно, как да го постигнеш. И аз съм работила денонощно даже, но в крайна сметка почивката ми е после двапъти по-сладка и умея да си почивам. В живота си се научих, че всеки миг е ценн и това, че работя по-толкова часове не ми пречи да се наслаждавам на живота.