На кафе и сладки приказки/2/

http://www.vbox7.com/play:b663c692 клипче за водопада.



Това е снимка на Чипровския водопад.

Каква красота, ходила съм на него. Благодаря за снимката Елана.

Сложих я малко по голяма, за да се види цялата величественост на водопада. Аз за съжаление още не съм ходила там. Дано оправят пътя за да мога да отида.

Елана миналата гидена с кола ходихме до там и после се ходи пеша от пътя. Мисла,че не е станал много зле от тогова пътя, но незнам.

Много е красив наистина.

М да наистина е красота, заслужава си да се види.

Черпя с кафе, направено с вода от чешмичката на Сврачи дол, сега се връщам оттам.

Само разходки си правиш направо ти завиждам.

Ами нали си развеждам гостите! Как иначе ще видят всички красоти на Чипровци?

Еми така, но тези разходки са и здраве.

Еееее, не е Венеция, но си е хубаво.

Добро утро Чипровци, успешна седмица.

Май съм мнго закъсняла за кафето, а

Аз го изпуснах днес, но утре ще наваксам!

Добро утро, Чипровци Хайде на кафе.

Тука сме

И аз съм тук,давайте кафето,отпускарка съм,а не ми спори нещо сутрин !

И малка закусчица от мен!

Отпуска, супер.....

Обичам бонбони, и каква красива кутия...

А цигарка?

Искам да ги откажа ама нещо все немога, нямам воля.

Малко сладичко от мен...Нали съм вкъщи, правя разни вкусотии !

А цигарите - само заради парите, които горим, си струва да ги спрем!

Мани, като се сета колоко са ужас, то си една почивака на море без да се лишаваш от нищо, ако двама души пушата за една година толокоз се събират.

Остави ме да падна.
Знам, ръката ти се измори
Достатъчно ме пази-
сега пусни ме и тръгни...
Аз ще падам дълго,
ще те достигне предсмъртният ми вик,
но ти не се обръщай-
болката ще трае само миг.
Помня, че ми обеща
да не ме оставяш, да си винаги до мен...
Но днес... просто забрави това.
Пусни ръката ми- аз искам да летя...
макар надолу...
нагоре вече няма как-
животът ми е като бездна,
Колкото и да извивам душата си като кирлив парцал,
няма повече да потече от мърсотията,
на която всички придаваха от своя аромат
Аз съм нищо.
Затова пусни ръката ми,
не искам да се чувстваш длъжна,
нито отговорна за това което ще се случи:
Пусни ръката ми...
остави ме...
надолу мога и сама да продължа.

О тъжно е, незнам защо понякога откривам себе си сред тези редове.

странно е че и друг го усеща като мен

Щом си решил ще си тръгна, любими,
ще те оставя ли, да вървиш без мен?
Не мога да продължа да прося твоето приятелство и любов,
Не мога и не искам! Просякиня не мога да бъда!

А може би след месец,
може би след два,
ще забравиш за мен,
ще забравиш и всичко от преди това!

Но аз в сърцето си ще те запазя,
защото беше мой любим
и зная - всеки ден, щом в спомените пак нагазя,
ще те виждам
и ще чувам как душата ми тъжи!

Ще се надявам да бъдеш щастлив
и да носиш в себе си доброто!

И може би в тежкия живот,
поне веднъж, ще се сетиш за мен
и ще промълвиш на глас:

"Как ми липсва? Виж, пусто е сега!"

Но не, ти вече няма да помниш,
че някога била съм там, до теб!!

Не е странно

Да права си, не е странно всеки го усеща със сърцето си

Да изпием по едно кафе а?

да може, но моето ще горчи днес

Ще му сложим мноооого захар!

[img][/img]

Добро утро Чипровци!

Кафе поне се пие по всяко време.

благодаря.

О супер имах нужда, нещо ми беше бръмнала главата

Благодаря! Кафето тук, има и сладолед, а приказките?